Беше вечер.Луната се надничаше над дърветата.Нощните птици започнаха да се пробуждат от дневния си сън.От соварника започнаха да излизат първите ранобудни сови.Вятърът подухваше над дърветата.Листата танцуваха своя есенен танц.Есента напомняше все повече за себе си.Скътани в сянката на дърветата се белееха белите звезди.Ароматът им се носеше от вятърът над поляната и езерото.В този късен час Симс беше навън.Имаше нужда да се поразходи.Сега беше насаме с мислите си.Беше спокойна.Наслаждаваше се на пейзажа пред нея.Седна на един камък и сгъна мантията невидимка,подарък от брат й.Вдиша дълбоко.Усети аромата на малките цветя в сянката стана.и откъсна едно и го сложи в костата си.Приличаше на горска нимфа>цвета на цветето подчертаваше бледото и лице.Гледше езерото когато чу нечйи стъпки.Обърна се и видя...